Айкидо се смята за едно от най-трудните за овладяване японски бойни изкуства.
Техники
Айкидо се състои от широк набор от техники, както с голи ръце, така и с оръжие. Принципите на изпълнение на техниките и със, и без оръжие са едни и същи. Основателят Уешиба казва, че "Боят с голи ръце и с оръжие е едно и също".Изучаването на айкидо става почти изцяло в рамките на т.нар. договорена практика, при която винаги се знае предварително кой атакува и кой се защитава. Изключение прави каеши уадза, или т.нар. "контратехники", но и тази практика се различава съществено от традиционната представа за спаринг.
С голи ръце
Атаки
Атаките по време на тренировка по айкидо се извършват само от уке, за да даде възможност на тори да изпълни техниката, която му е преподадена. Задължително изискване към атаката е винаги да бъде искрена, т.е. уке да я извършва, сякаш наистина иска да навреди на тори.Едни от най-популярните атаки с голи ръце в айкидо са:
Захвати:
- катате дори - захват на разноименни ръце
- катате коса дори - захват на едноименни ръце
- рьоте дори - захват на двете ръце едновременно
- мороте дори - захват на една ръка с две ръце
- ката дори - захват за рамото
- рьо ката дори - захват за двете рамене
- шиме дори - различни видове душащи захвати
- шомен учи - вертикален удар към главата
- йокомен учи - страничен удар към главата
- цки - прав удар с юмрук
- мае гери - преден удар с крак
- маваши гери - страничен удар с крак
Техники
За да бъде пълноценна, техниката трябва да бъде изпълнена в съответствие с основните принципи на айкидо, някои от които са ма ай ("на правилното място"), де ай ("в правилното време"), дзан шин ("бъди бдителен"), както и с основните характеристики на самата техника. Точните движения, с които тя се изпълнява, не са определени в подробности, затова и съществуват разлики според различните школи.Техниките почти винаги следват този ред на действия:
- излизане от линията на атаката
- извеждане от равновесие
- хвърляне/заключване
Едни от най-популярните техники с голи ръце в айкидо са:
- кокю наге - хвърляне "в ритъма на дишането"
- иккьо
- никьо
- санкьо
- йонкьо
- ирими наге
- шихо наге
- коте гаеши
- кайтен наге
- тенчи наге
- суми отоши
- джуджи наге
- уде гарами
- коши наге
- уде киме наге
- хиджи киме осае
- судори - "изчезващи" техники
- гансеки отоши
Атеми
Атеми е начин за отваряне на пролука в защитата на противника посредством изпълняването на удар или подобно на удар движение. Атеми се извършват най-често срещу стегнат противник, за да се "отключи" енергията, насъбрала се във вдървените му крайници. Независимо от обстоятелствата, те са неразделна част от изпълнението на всяка техника в айкидо. Заради това Уешиба казва, че "моето айкидо завършва работата си тогава, когато джудо едва я започва".Атеми често се употребява в съответствие с един от основните принципи на Айкидо - да се използва противниковата енергия срещу него. Атеми лесно се нанася на противник, силно устремен в разгърнат удар, като просто се избегне самия удар и се нанесе атака някъде по тялото или главата. Втората атака, макар и не разгърната като първата, може да има по-голяма сила, защото за нея допринася устремът на противника. Има майстори, специализирали се в т.нар. атеми уадза, базирана на този принцип.
С оръжие
Мнозинството от айкидо-школите по света приемат тренировките с оръжия като неразделна част от обучението по айкидо. Морихей Уешиба никога не е водил отделни тренировки с оръжие, но заниманията с тях са били неразделна част от ежедневната практика в Хомбу доджо.Системите, по които се преподава работа с оръжие, се различават значително според школите.
Най-често използваните оръжия са боккен (дървен меч) и джо (къса тояга). Сред системите по-известни са тези на Морихиро Сайто, Шоджи Нишио и други.
В техниките с боккен залягат най-вече похватите от Иуама-рю кенджуцу, които Уешиба е усвоил там. Техниките с джо в айкидо са комбинация от техники от нагината джуцу и со джуцу, които Основателят изучава по време на престоя си в Иуама-рю.
Обучение
Методите за обучение са различни в почти всяко от отделните доджо в една организация. Обикновено сенсеят (учителят) първо демонстрира техника, а след това я обяснява. Учениците я упражняват помежду си, като се опитват да повторят показаното от сенсея.Практикуването на техниките може да става при различно разположение на двамата партньори. При суари уадза и двамата са седнали в сейдза, при ханми хандачи уадза единият е в сейдза, а другият - прав, а при тачи уадза и двамата са прави.
Суари уадза
Отработването на техники в суари уадза има като цел и резултат:- да увеличи ловкостта на движенията и повратливостта на тялото на айкидиста
- да изгради правилно положение на торса на практикуващия
- да увеличи здравината и гъвкавостта на краката
- да отработи техниката на ръцете
- да възпита у практикуващия стремеж към използване на силата на центъра (хара), а не на ръцете или на краката.
Ханми хандачи уадза
При ханми хандачи уадза ефектът от тренировката е сходен с този от суари уадза. Разликата е, че когато уке е прав, той има предимства като височина, скорост на движенията и подвижност. Тори трябва да неутрализира тези предимства чрез максимално изчистване на движенията си и отработване на техниката.Тачи уадза
При работата в тачи уадза айкидистът се учи да се движи така, че да поддържа добра стойка на тялото си, да не нарушава равновесието си и същевременно да изпълнява ефективно техниките.Разновидност на движенията
Ирими и тенкан
Ирими и тенкан са основните движения на тялото по време на изпълнение на айкидо техника. Ирими е принципа на влизането в противника, при това движение се "превзема" центъра на противника. Тенкан е принципа на пропускането, най-често се извършва чрез завъртане на тялото към гърба. Двата принципа са неразделно свързани.Омоте и ура
Омоте и ура са двата начина да се изпълни техника в айкидо. Омоте е вариант на техниката, в който се изпълнява ирими, а ура - при който се изпълнява тенкан.Сото и учи
При техниките уде гарами и кайтен наге двата варианта не се наричат ирими и тенкан, а сото и учи. Учи се нарича вариантът, при който се минава под ръката на противника, а сото - този, при който се минава от външната ѝ страна.Списък на известни айкидисти
- Морихей Уешиба - оснавател на айкидо
- Кишомару Уешиба - вторият Дошу ("пазител на Пътя")
- Моритеру Уешиба - третият Дошу
- Шоджи Нишио - 8 дан
- Мицуги Саотоме - 8 дан
- Морихиро Сайто - 9 дан, основател на Иуама Рю
- Такеджи Томита - 8 дан, основател на Takemusu Aiki Tomita Akademi
- Годзо Шиода- 10 дан, основател на Йошинкан Айкидо
- Коичи Тохей - 10 дан, основател на Шин Шин Тоицу Айкидо
- Кенджи Томики - 8 дан, основател на Шодокан Айкидо
- Кенджи Шимицу - 8 дан, основател на Тендо Рю
- Ясоу Кобаяши - 8 дан Айкикай, основател на Кобаяши доджо
- Шихан Фумио Тойода - 8 дан
- Стивън Сегал - 7 дан Айкикай
- Кристиан Тисие - 7 дан Айкикай, един от малкото бели шихан
- Паоло Коралини - 7 дан Иуама Рю
- Улф Евенас - 6 дан Айкикай
Степени
Степените в айкидо са според системата кю/дан. Има известни разлики в структурирането на ученическите степени (кю), изискванията и необходимото време за придобиване според различните школи. Най-често най-ниското кю е 7-мо. Височината на кю е в обратна пропорция с реда на номерата - 1-во кю е най-високо. При майсторските степени е обратно - 1-ви дан е най-нисък.Степените до 4-ти дан в айкидо се защитават на изпит, като на него от айкидиста се изисква да демонстрира зададени от изпитната комисия техники. Степените след 4-ти дан се дават изключително за заслуги към айкидото. Най-високата майсторска степен е 10-ти дан и единствен жив неин носител, доскоро беше Коичи Тохей, който почина на 19 май 2011 година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар