Таекуондо

Таекуон-до ( в свободен превод - „Пътят на ударите с ръце и крака“ или "система от ръце и крака") е вид източно бойно изкуство развило се в Корея. Негов създател е генерал Чой Хонг Хи (1918 - 2002).
Двете най-големи таекуон-до организации са:Международната федерация по таекуон-до (I.T.F.) - със седалища в Северна Корея, Канада и Австрия. И Световната федерация по таекуон-до (WTF), която е създадена през 1973 година и е със седалище в Южна Корея. Съществува и Българска Таекуон-до Федерация (Б.Т.Ф.)
През 1955 година таекуон-до получава своето официално признание като бойно изкуство в Корея. Свикана е специална комисия от водещи майстори, инструктори, историци и известни деятели. Разглеждани са няколко варианта относно наименованието на новия вид бойно изкуство. На 11 април свиканата от генерал Чой Хонг Хи комисия приела предложеното название – таекуон-до.
През 1959 година таекуон-до се разпростира извън границите на Корея.
През 1960 година се отбелязва бързо разпространение и популярност на таекуон-до не само в Корея, но и в много страни по света. Първият демонстрационен отбор по таекуон-до се е състоял от майсторите Хан Ча Кио, Ким Джунг Кеун, Парк Джунг Су и Куон Дже Хуа, които популяризирали новото бойно изкуство в девет страни. Това послужило като основа за създаването на Международната Таекуон-до Федерация (I.T.F).
На 22 март 1966 година Международната Федерация по Таекуон-до е създадена в Сеул с участието на Виетнам, Малайзия, Сингапур, Западна Германия, САЩ, Турция, Италия, Египет и Корея.
От 2000 година един вид таекуон-до бой е единственото източно бойно изкуство, което е и олимпийска дисциплина.

История на таекуон-до

Таекуон-до е корейско бойно изкуство. Негов създател е генерал Чой Хонг Хи. Официална дата, на която е признато възникването на Таекуон-до е 11 април 1955 г.
Названието “таекуон-до” е съставено от три корейски думи: "тае" - означава пета, изпълнение на удари с крака или в скок; ­"куон" - юмрук, нанасяне на удари с ръка, чупене с ръка; ­"до" - изкуство, път.
Основните техники в таекуон-до са разработени от генерал Чой Хонг Хи в периода 1946 - 1954 г. Той използва познанията си по те кион и карате и ги съчетава с принципите на физиката и биомеханиката, позволяващи човешките крайници да бъдат използвани с максимална ефективност за защита и нападение.
Развитието на таекуон-до в България започва в края на 1985 г., когато в страната пристига майстор Ким Унг Чол от Северна Корея. Въпреки краткия престой, той оставя множество последователи. През 1988 г. към майстора е отправена официална покана отново да посети България. Той си поставя за цел създаването на Българска Федерация по Таекуон-до (БФТ) към Международната Таекуон-до Федерация, както и подготвката на български национален отбор за участие в международни прояви.
Малко по-късно майсторът става първи преподавател в новосъздадената специалност “Таекуон-до” в Национална Спортна Академия. През 1989 г. официално се учредява БФТ. Голям принос за развитието и утвърждаването на таекуон-до у нас имат корейските инструктори, работили у нас: майстор Ким Чол Ман VI дан (1989 -­ 1993 г.), майстор Сок Мин Чол VII дан (1993 ­- 1999 г.), и най-вече на майстор Ким Унг Чол VIII дан, който и до днес преподава в България.

Клетвата на таекуон-до

Аз ще спазвам принципите на таекуон-до;
Аз ще се подчинявам и уважавам инструкторите и старшите;
Аз никога няма да злоупотребя с таекуон-до;
Аз ще защитавам свободата и справедливостта;
Аз ще градя един по-мирен свят.

Петте принципа на Таекуон-до

Учтивост, Почтеност, Постоянство, Самоконтрол, Непоколебим дух

Символика на цветовете на коланите

Бял - чистота, незнание на ученика Жълт - изгрева на знанията и уменията на ученика Зелен - напредък, растеж Син - небето, към което се стреми всяко растение; стремеж Червен - опастност от уменията на ученика Черен - безстрашие от тъмните сили

Философия на таекуондо

Философията на Таекуон-до така, както е написана от генерал Чой
1. Бъди готов да ходиш там, където ходенето може да бъде трудно и да правиш това, което трябва, дори да е невъзможно.
2. Бъди внимателен към слабите и твърд към силните.
3. Бъди доволен от парите и възможностите, които имаш, но от уменията си - никога.
4. Винаги завършвай това, което си започнал, без значение дали е малко или голямо.
5. С желание учи всеки, независимо от религията, расата и идеологията му.
6. Никога не отстъпвай пред натиск и заплахи в преследване на благородната си цел.
7. Преподавай знанията и уменията си с действия, а не с думи.
8. Винаги бъди себе си, дори и когато обстоятелствата не са в твоя полза.
9. Бъди вечния учител, който учи с тяло когато е млад, с думи когато е стар и с духовни напътствия след смърта си.