Карате възниква в Царство Рюкю преди неговото присъединяване към Япония през 19 век. То е пренесено в същинска Япония в началото на 20 век, когато културният обмен с Рюкю се засилва. През 1922 година окинавския майстор Гичин Фунакоши прави първата демонстрация на карате в Токио и през следващите десетина години в основните японски университети са създадени клубове по карате. След Втората световна война в Окинава е разположена една от основните американски военни бази в региона и карате придобива популярност сред американските военни там, някои от които основават първите карате клубове в Съединените щати. Филмите за бойни изкуства през 60-те и 70-те години увеличават популярността на карате, като името му започва да се използва в разговорния език за всички ударни източни бойни изкуства.
През втората половина на 20 век школи по карате започват да се появяват по цели свят, привличайки както хора с временен интерес, така и такива с желание за по-задълбочено изучаване на изкуството. Днес карате се практикува като средство за самоусъвършенстване, по културни причини, за самозащита и като спорт. Общият брой на практикуващите карате в света се оценява на около 50 милиона души.
 |
| Гичин Фунакоши (1868-1957), един от основоположниците на съвременното карате |
Окинава
В основата на карате е бойната система те, широко разпространена сред военната класа в Рюкю. През 1372 година Рюкю установява търговски отношения с китайската империя Мин, след което на островите проникват, главно от Фудзиен, някои китайски бойни изкуства. Голяма група китайски семейства се установява в Оканава около 1392 година и допринася за разпространението на различни китайски изкуства и научни познания, включително и бойни изкуства. Политическата централизация на Окинава при владетеля Шо Хаши в началото на 15 век и забраната на оръжията след нашествието на японския клан Шимадзу през 1609 година също стимулират развитието на бойните техники без използване на оръжие.При те не съществуват формализирани стилове, а по-скоро множество практикуващи със свои собствени методи. Сред запазените до днес примери е школата Мотобу-рю. Ранните стилове в карате често са наричани с общите наименования Шури-те, Наха-те и Томари-те - от имената на трите града, където възникват. Всяка географска област и нейните учители използват собствена ката, техники и принципи, които отличават тяхната местна версия на те от останалите варианти.
Представителите на окинавските висши класи често получават образованието си в Китай, където изучават различни политически и практически дисциплини. Интегрирането на китайските бойни изкуства без използване на оръжие с окинавското те се дължи донякъде на тези контакти, но също и на засилващите се ограничения на използването на оръжие на островите. Традиционната ката в карате силно наподобява някои форми, характерни за фудзиенските бойни изкуства, като байхъ, удзу и ганжоу. Възможно е те, както и някои окинавски оръжия, като сай, тонфа и нунчаку да произлизат от Югоизточна Азия.
През 1806 година Сакугава Канга (1782-1838), след като изучава бойни изкуства в Китай, според легендата при създателя на кусанку ката Косокун, започва да преподава в Шури бойно изкуство, което нарича „Туди Сакугава“. „Туди“ е първото известно използване на думата „карате“ (японската форма на същата дума - 唐手). През 20-те години на 19 век ученикът на Сакугава Мацумура Сокон (1809-1899) започва да преподава смесица на те и китайския стил на Шаолин, който по-късно получава името Шорин-рю.
Ученикът на Мацумура Итосу Анко (1831-1915) създава опростена ката за начинаещи ученици, а през 1901 година помага за въвеждането на изучаване на карате в обществените училища в Окинава. Итосу оказва голямо влияние върху формирането на карате. Създадените от него форми се използват от почти всички стилове, а сред неговите ученици са едни от най-известните майстори, като Гичин Фунакоши, Кенва Мабуни и Мотобу Чоки.
През 1881 година Хигаона Канрьо се връща от Китай след години на обучение и основава бъдещата школа Наха-те. Сред неговите ученици е основателят на Годжу-рю Чоджун Мияги, който от своя страна обучава известни майстори, като Секо Хига, Меитоку Яги, Миядзато Еиичи и Сеикичи Тогучи.
В допълнение към трите ранни стила, четвърта форма, възникнала в Окинава е създадената от Канбун Уечи (1877-1948). Двадесетгодишен той е принуден да замине за Фуджоу във Фудзиен, за да избегне службата в японската армия. Там той изучава бойни изкуства и се превръща в една от водещите фигури в стила нам пай чуан. По-късно той разработва свой собствен стил в карате - Уечи-рю
 |
| Мацумура Сокон (1809-1901) |
 |
| Итосу Анко (1831-1915) |
Техника
Техниката на карате се отличава със средно високи стойки, водене на боя от средна дистанция, отдаване на предпочитание на удрящите техники. Подсечките и хвърлянята за разлика от Джудо не са цел а по-скоро средство за изваждане на противника от равновесие и по-успешно прилагане на удара. Карате е било развито в условията на забрана за носене на оръжие от простолюдието, като практикуващият е трябвало с голи ръце или подръчни средства да се противопоставя на въоръжения нападател. Това е предполагало развиването на много голяма скорост на нападение и защита, и много добра закалка на крайниците с оглед нанасяне на поражение през броня. Тъй като срещу обучен самурай с меч невъоръженият му противник не е разполагал с достатъчно време е било нужно по възможност боя да приключи с първия удар. От тези времена води началото си девиза „иккен хисацу“ — убий с един удар. Гореспоменатите подръчни средства, са нунчаку (използвано за лющене на ориз), тонфа (дръжка на мелничка), сай (средство за садене на ориз), бо (дълга тояга), джо (палка). Всичко това се е превръщало в смъртоносно оръжие в ръцете на вещия. Тези четири оръжия са особено характерни за карате и са обединени под името кобудо. Типична особеност на карате за разлика от китайските стилове е чифтното използване на оръжията, по едно във всяка ръка. Карате се тренира с помощта на спаринг наречен кумите и самостоятелно изпълнение на серии от строго подредени техники наречени-бой с въображаем противник ката. Най-популярните стилове в момента са Шотокан, Шито-рю, Годжу-рю, Вадо-рю и Киокушинкай.Киокушин
Киокушинкай (極真会館; Kyokushinkai) е името на стила карате, създаден от сосай Масутацу Ояма (Masutatsu Oyama, 1923–1994), (X дан). Името на стила идва от Kyoku (краен, пределен, върховен), Shin (истина) и Kai (организация).
Създаването
През 1954,Ояма започва да преподава на една поляна, станала и първото му импровизирано доджо. През 1956 първата истинска зала отваря в бивша балетна школа зад университета Рикйо (Rikkyo), на около 500 метра от сегашното Хонбу доджо (Главна квартира). Една година след това той има вече 700 ученика, независимо от трудността на тренировките и текучеството сред практикуващите. Много от трениращите други стилове идвали за да тренират фулконтактен спаринг. Ояма и неговите инструктори възприемат и изучават всяка нова техника, забелязана от тях като успешна на тези малки битки, и я вкарват в обучението — така стила се развива. В школата на Ояма се наблягало на свободното кумите сериозно, и те удряли и очаквали да бъдат ударени на тренировъчните сесии. Все още нямало забрана за ударите към главата, макар че те се нанасяли само с длан или с навита на юмрука кърпа. Хващането, хвърлянето и удари в слабините също не били нещо необичайно. Спарингът продължавал докато единият не признае поражението си. Нараняванията били ежедневни, нокаутите около 90%. Нямало официално облеклои всеки носел на тренировка каквото иска или има.Днешната Главна квартира е официално отворена през юни 1964, когато се преима официално и името Киокушин, създадена е IKO (International Karate Organization) Kyokushinkaikan. Оттогава стилът се разпростира по целият свят, отварят се школи в 120 страни и регистрираните членове достигат внушителното число 12 000 000. Сред по-известните Yudansha или носители на черен пояс са Шон Конъри - почетен 1 дан, Долф Лундгрен - 3 дан и бивш шампион на Европа и Австралия в тежка категория. Почетен 8 дан е присъден и на Нелсън Мандела.
Развитието
През 1969 е проведено и първото First All Japan Karate Tournament с 48 участници. Първото Световно първенство е през 1975 - 128 участници от 36 страни. Първи Световен шампион е Katsuki Sato. През 1979 е Вторият Отворен Световен Шампионат, спечелен от Makoto Nakamura. Той печели и третото издание през 1983. Четвъртият Световен шампионат е през 1987 - участват 70 страни и 2 състезатели. Шампион е Акийоши Мацуи (Akiyoshi Matsui), който е на финал с Анди Хуг, първият неяпонец, участващ във финал по Киокушин за Световна титла (побеждава японеца Masuda и бразилеца Ademir da Costa). Хуг през 1988 след 2 продължения побеждава в Швейцария в International Super-Cup следващият Световен шампион — Мидори. Петият Световен шампионат е през 1991 - участват 110 страни и 250 състезатели. Кенджи Мидори (Kenji Midori) е победител.Разделението
Първи от Ояма се отделя Тадаши Накамура (Tadashi Nakamura) през 1976 - създава World Seido Karate Organisation. Шигеру Ояма през 1981 основава World Oyama Karate. През 1991 Steve Arneil и създаденият от него през 1965 British Karate Kyokushinkai (ВКК) прекъсва членството си в IKO и слага началото на International Federation of Karate (IFK). Представител в България: сенсей Никола Благоев (III дан) (София).След смъртта на сосай Ояма през 1994 ИКО (IKO) изпада в период на противоречие и разпад заради правата върху огромното духовно наследство, а също така и същественото материално наследство на създателя си. Различните фракции постепенно се отделят в собствени организации, които продължават да практикуват и развиват стила напълно отделно една от друга. За официален наследник на сосай Ояма се счита ИКО-1 (IKO-1) ръководено от канчо (директор) Шокей Матсуи — световен шампион от 1987 г., като организацията първоначално е притежател на правата върху името и символите на Киокушин. Съдебните процеси за интелектуалната собственост на сосай Ояма продължават и към този момент, като юридическите права постепенно са присъждат от японския съд обратно на семейството на създателя на стила.
Представител на ИКО-1 за България е сенсей Емил Костов (IV дан), като шихан Христо Трайков е и представител на ЕККО (Европейската Киокушин Карате Организация) за България.
ИКО-2 (World Karate Organization)с глава Yukio Nishida приема името Shinkyokushinkai. Но поради скандал той предава поста си на Kenji Sanpei и основава Seibukai. През 2000 лидерството е поето от Yasuhiro Shichinohe, а от юни 2001 е преотстъпено на Kenji Midori. Shichinohe, Oishi и още няколко бранч шефа се отделят от ИКО-2 и основават Karate Union. Представители в България на WKO Shinkyokushinkai: Георги Попов (Пловдив) и Светлозар Велчев (София). ИКО-3 е под ръководството на Yoshikazu Matsushima, който веднага след смъртта на Ояма се отделя от Мацуи заедно с още 10 бранч шефа в Япония. ИКО-4 е ръководено от Toru Tezuka. Всяка от тези организации претендира да е единствената истинска организация, наследник на Киокушин духовно или финансово. Това води до много политически и икономически усложнения с неизбежните съдебни процеси. Все пак и трите групи, благодарение на тяхната пълна вярност към основателя на стила, запазват стандартите положени от Ояма.
Състезатели по Киокушинкай. са ставали шампиони по правилата на другите стилове карате и тайландски бокс, но нито един боец от друг стил не е успял да направи нещо запомнящо се по правилника на Киокушин карате. Първият българин, световен шампион по карате киокушинкай е сенсей Емил Костов ІV дан, постигнал това забележително постижение на световното първенство в Япония през 2002 г.
Шотокан
Шотакан (Shotokan) е стил в карате с основател Гичин Фунакоши (Gichin Funakoshi, 1868-1957). Той е човекът, който "официално" пренася карате от Окинава в Япония, като прави първата демонстрация през 1922 в Токио. "Шото" е псевдонимът, с който Гичин Фунакоши подписва литуратурните си произведения. Шотокан се е наричала залата, която отваря врати през 1936, в която тренират неговите ученици. "Кан" означава клуб, група, дом или школа на японски
Произход
Гичин Фунакоши тренира и двата популярни на Окинава стила карате по това време: Шорей-рю (Shorei-ryu) и Шорин-рю (Shorin-ryu). Той комбинира и изменя в известна степен стиловете, като създава своя разработка, въпреки че никога не я наименува. Неговото карате отразява промените, направени в изкуството от един от учителите му - Анко Итосу (Anko Itosu). Фунакоши променя имената на някои от учебните формални серии - ката - ръководейки се от желанието да направи "чуждите" окинавски имена по-приемливи за японците.
Като всеки стил в карате и Шотокан има свои особености. Това, което прави Шотокан уникален сред другите стилове на карате са ниските стойки. При карате шотокан важен елемент е всяка стойка да бъде изпълнявана на ниско ниво. По такъв начин атакуващият или отбраняващият се има по-голяма устоичивост. Ниската стойка спомага за по-бързо предвижване по татамито, както и по-голямо затрудняване на противника.
Развитие
Шотокан е един от най-популярните стилове в карате, както в международен план, така и в България. И при него, както и при много други стилове, се оформят много подразделения и школи, които най-често се водят от личните ученици на Фунакоши. Някои от най-известните имена в света, свързани с Шотакан са: Масатоши Накаяма, Таиджи Касе, Хидетака Нишияма, Исао Обата, Сеичи Тагаки, Хироши Ногучи, Шигеру Егами, Геншин Хирониши, Цутому Ошима, Териюки Оказаки, Такаюки Миками, Хироказу Каназава, Кейносуке Еноеда, Тетсухико Асай.През 1948 се основава Японската Карате Асоциация - ЯКА (Japan Karate Association - JKA). Карате си остава не особено популярно извън Япония до 1953, когато Хидетака Нишияма е поканен в една от американските военни бази да представи стила и изнася демонстрации и обучава военнослужещите. През 1956 той заедно с Масатоши Накаяма (който от 1958 е Главен инструктор на ЯКА) разработват програма за обучение на инструктори и първите двама, които завършват курса са Такаюки Миками и Хироказу Каназава. Трябва да се отбележи, че Японската Карате Асоциация има много подръжници сред политическият елит на Япония (нейни председатели са били министри) и през 1957 е официално призната от Министерството на образованието. Същата година се провежда и първият Общояпонски шампионат, спечелен от Каназава. През 1965 ЯКА изпраща няколко утвърдени инструктора зад граница, за популяризиране на карате: Хироказу Каназава (сега 10 дан, шеф-инструктор на SKI), Ютака Ягучи (Yutaka Yaguchi, сега 8 дан в ISKF), Кейносуке Еноеда (сега 8 дан KUGB), Хироши Шираи )Hiroshi Shirai, сега 8 дан ITKF) - по това време всички с 5 дан. През 1970 се провежда и първият Световен карате шампионат. След смъртта на Накаяма през 1987, ЯКА се разделя на две фракции, водени съответно от Тетсухико Асай и Мотокуни Сугиура (Motokuni Sugiura), което води до дългогодишни съдебни дела.
Кати в шотокан
В някои случаи създадените от Фунакоши кати били променени от учениците и последователите му.Изучаваните днес кати са: Басай дай (Bassai dai), Басай шо (Bassai sho), Чинте (Chinte), Енпи (Enpi/Empi), Ганкаку (Gankaku), Годжушихо дай (Gojushiho dai), Годжушихо шо (Gojushiho sho), Хангецу (Hangetsu), Хеян шодан (Heian shodan), Хеян Нидан (Heian nidan), Хеян сандан (Heian sandan), Хеян йодан (Heian yondan), Хеян годан (Heian godan), Джиин (Ji'in), Джион (Jion), Джитте (Jitte), Канку дай (Kanku dai), Канку шо (Kanku sho), Меикьо (Meikyo), Ниджушихо (Nijushiho), Сочин (Sochin), Текки нидан (Tekki nidan), Текки сандан (Tekki sandan), Текки шодан (Tekki shodan), Унсу (Unsu), Уанкан (Wankan).
Изучаването на ката започва обикновено с групата учебни кати Хеян, но понякога в ролята на преход между кихон и ката се използват някои от групата Тайкиоку. Обучението продължава с групите Теки, Басай и Канку. В някои клубове и организации е прието катата Текки шодан, а понякога и Басай дай, Джион и Канку дай да бъдат считани за предмайсторски.
Шотокан днес
Някои от най-големите организации в света днес, разпространяващи Шотокан, са International Japan Karate Association (IJKA) World Karate Federation (WKF), Japan Karate Association (JKA) и ITKF.Един от тези, които създават собствена организация - Shotokan Karate International - е Хироказу Каназава (1931). Интересното за него е, че дълги години паралелно с карате практикува и Tai Chi Chuan.
Таиджи Касе (1929 - 2004) основава World Shotokan Karate Academy. Той учи бойни изкуства първоначално под ръководството на баща си (джудо инструктор), а след това при Гичин Фунакоши и неговият син Йошитака (Yoshitaka). През 1964 напуска Япония за да преподава карате по целият свят.
Нишияма нарича своята организация All-America Karate Federation (сега American Amateur Karate Federation). Организацията на Ошима се нарича Shotokan Karate of America (SKA).
Под силното влияние на Йошитака Фунакоши (Yoshitaka или Gigo Funakoshi, зависи как се прочетат йероглифите на името, 1906 - 1945) Шигеру Егами (1912 - 1981), който започва с карате на 18 годишна възраст (преди това практикува джудо, кендо и айкидо) създава заедно с Геншин Хирониши (Genshin Hironishi) Шотокай (Shotokai), водено от идеята, че карате е предимно борба със самият себе си, постоянно търсене на физическо и духовно усъвършенстване, отричане на спорта.
В повечето случаи разликите в обучението в различните организации не са особено съществени. Все пак те идват от един първоизточник само отпреди половин век. Има, разбира се, много интерпретации от различните майстори за изпълнението и целта на движението в ката, но главното различие е в състезателният правилник. Най-общо казано спортният правилник на едната федерация (WKF) не позволява кoнтакт и ударите се маркират, като за всеки удар се взимат различно количество точки. В другата федерация (ITKF) спортният правилник позволява удари в тялото с пълна сила и безконтактно маркиране на ударите в главата, като се играе само до 1 ипон (точка).
Няма коментари:
Публикуване на коментар