Самбо

Самбото (на руски: Самбо; САМооборона Без Оружия) е бойно изкуство, боен спорт и система за самозащита, разработена в Съветския съюз в резултат от синтеза на най-добрите техники от националните видове борби на републиките на СССР: грузински, таджикски, узбекски, киргизки и други, както и техники от джу-джуцу, джудо, айкидо, кендо, удари от английския бокс.
Думата самбо идва от първите букви на САМоотбрана Без Оръжие. През 1981 г. МОК (Международен олимпийски комитет)признава борбата самбо за олимпийски вид спорт, но до ден днешен не е включен в олимпийската програма. Така много спортисти самбисти започват да се явяват на състезания по джудо.

 

Разновидности

Самбото днес има 2 разновидности.

• Спортно самбо - близка е до борбата и джудото. Състезанията са подобни на джудото, но има някои разлики в правилата, протокола и облеклото. Правилата са малко по-свободни от тези в джудо. Няма забрани за бъркане в ръкав, за държане на колан, няма наказание за време в защитната зона. Има ключове на лакът, коляно и глезен, но не е позволено душене.
• Бойно самбо - разработено за армията, включва упражнения с оръжия и обезоръжаващи техники.

Бойно самбо 

Методите за подготовка при бойното самбо имат за цел да запазят здравето на противника и състезанията да протичат без травми, но има и по – строги методи на обучение, в които съществува реална заплаха от загуба на здраве, наранявания на различни нива, в зависимост от нивото на приложните професионални задачи.
Освен физическата подготовка в бойното самбо огромна роля има и психологическата. Така в процеса на физическо обучение на състезателите по бойно самбо, се извършва и психологическата подготовка, която упражнява ума и има за цел да изключи „паниката” при внезапно възникване на стресова ситуация или при истинска заплаха за живота и здравето. Нейната цел е да научи състезателя да овладява шока и стреса, които може да се проявят при внезапно нападение. Основните принципи на психическата подготовка на боеца по бойно самбо са насочени към контрол над страха от нападателя.
В обучението по бойно самбо първи и много важен етап е усвояването на различните видове падане, което допълнително защитава боеца от евентуални наранявания. За да овладее тези методи е важна не само физическата, но и психическата подготовка на състезателя., принципът на реакция позволява на боеца да се съсредоточи върху възможно най – бърз „отговор” на атаката. Балансът контролира движенията, като ги насочва към прилагането на технически действия за запазване на равновесие. В съответствие с основните принципи на бойното самбо, обучението е насочено към систематично прилагане на техниките, така че хаотичното запаметяване на упражненията е изключено. Комплексните упражнения, общата и специалната физическа подготовка имат за цел да подготвят състезателя по бойно самбо за борба с конкурентите си. При физическата подготовка у боеца се развива пъргавина и гъвкавост, изостря се реакцията и скоростта на
техники и удари. Като цяло, бойното самбо е резултат от синтеза на най – добрите техники от националните видове борби на някои държави, както и техники от джудо, айкидо, кендо и други. Именно поради тази причина състезателите, успоредно с подготовката по бойно самбо, тренират и някои от тези спортове.
Състезанията по бойно самбо, в зависимост от степента на подготовка на участниците са разделени на три степени. Оценката на техническите действия и определянето на победителя в двубоя са аналогични на тези от спортното самбо.

Облекло

Самбистите носят куртка, колан и самбовки (обувки за самбо). За разлика от някои други бойни спортове в самбото колана не показва степен на майсторство. Всъщност такива степени и йерархия в самбото липсват. Екип за самбо